Без значение колко години са минали от Победата във Великата отечествена война, този празник винаги ще бъде радостно и вълнуващо събитие. Напомня ни за ужасите, които са преживели нашите предци, колко самоотвержено са се борили нашите войници срещу вражеските войски, на каква висока цена е извоювана Победата...
Готината театрална програма в деня на Победата в клуба на селото ще предаде атмосферата на 40-те години и ще ви напомни за опита и труда, вложени от хората, за да постигнат мир на нашата земя.
героите:
- Водещата е облечена в стила на 40-те.
- Певци
- Деца - 6 души,
- Жена, момиче, момче (войник)
- Готвач, стругар, медицинска сестра, готвач, пощальон.
Домакинът излиза
Водещ: Уважаеми ветерани и гости на нашия празник! Събрахме се днес, за да отпразнуваме тази прекрасна дата: 9 май - Ден на победата във Великата отечествена война! Днес ще си припомним тежките военни години. Народът ни трябваше да преживее огромни трудности и нещастия по това време. Колко безстрашно и отчаяно нашите скъпи войници отидоха да защитават Родината! И благодарение на усилията на всички дойде дългоочакваната Победа!
Песен "Ден на победата"
(текстът в стиховете е преработен)
1 строфа:
Ден на победата, празнуваме в този час, Сърдечно поздравяваме ветераните Деня на победата, все още се тревожим Колко свежи в паметта са всички дни на войната!
Припев:
Този ден на победата — Мирише на барут. Това е празник С побелели коси на слепоочията. Това е радост Със сълзи на очи. Ден на победата! Ден на победата! Ден на победата!
2 стих:
Нека минаха много години, Всички герои от тази война остаряха И мнозина вече не са живи в света, Все едно, те са много важни за нас!
Припев:
Този денПобеди — Мирише на барут. Това е празник С побелели коси на слепоочията. Това е радост Със сълзи на очи. Ден на победата! Ден на победата! Ден на победата!
3 стих:
Няма да забравим: всеки подвиг, сълзи, болка Страх, лишения, загуба и тъга, И днес се прекланяме пред ветераните, Не се прежалихте за победата!
Припев:
Този ден на победата — Мирише на барут. Това е празник С побелели коси на слепоочията. Това е радост Със сълзи на очи. Ден на победата! Ден на победата! Ден на победата!
Водещ:
Далечните години, четиридесетте години, Толкова сурови и борбени... Толкова много отчаяние от различни хора има в тях, Че по-скоро само мечтаеха за света. Така живееха всички тогава със собствените си мисли, Не знаейки, че скръбта стои пред вратата, Какво в мирния живот, ще лети като цунами Война със сто хиляди жестоки смърти... Хората работеха , и отидоха на училище, Те мечтаеха за бъдещето, също като нас, Те бяха толкова млади, глупави В онези минали времена учениците... Цъфтяха цветя и цъфтяха череши, Камбаната на хармониката звънна в парка, Момчетата се втурнаха на опашката за въртележката, Разхождаха се в парка.
Нека си представим, че ние с вас сме се пренесли в онази прекрасна вечер на 21 юни. Представете си: уютен парк, красива музика, щастливи деца с шарени топки... Навсякъде се продават захарен памук и близалки „петле“. Всички хора имат страхотно настроение.
Звучи стара мелодия от хармоника. Момиче, облечено в стила на 40-те години, минава покрай публиката с кошница и раздава петлета тип "близалки".
Водещ: Всеки, който се разхождаше в парка, имаше свои собствени мисли и мечти. Нека чуем какво са мислили хората в онези дни...
Младо момиче минава през сцената. Лицето й е замислено и раздразнено. Тя държи цветя в ръцете си. Глас повтаря мислите й зад кулисите.
Мисли на момичето: О, Василе, ти си напълно нагъл! Следва ме с дни! Е, как да му обясня, че не ми трябва? Той не ми е скъп, не е приятен! Шегите му са глупави! Навиците са кофти! И не ми трябват цветя! (Момичето гледа букета и го хвърля настрани) Искам още един ... такъв като Андрий ... (момичето вдига замечтано поглед и си тръгва)
Появява се жена с тежки чанти. Тя спира и изтрива потта от челото си.
Мисли на жената: Колко купи! Нямам сили да нося торба... дано не съм забравила нещо... яйца, пиле, сметана... утре трябва да ходя на пазар. Кумовете да дойдат на гости, ще има с какво да почерпят скъпите гости... Но, Камъче! (Жената спира и клати недоволно глава, замислена) Пак иска пари, за да живее! Аз също! Ами сестра ми... Още не ми е върнала миналия дълг! Бедните са плодоносни, но ми помогни... Най-малкото! (отива)
Появява се човек.
Мислите на момчето: Най-накрая завърши училище! Тук започва истинският живот! Ще уча за инженер-строител и ще строя нови къщи. Нека градът ми стане по-добър и по-красив! Горката ми майка ще се гордее със сина си! (усмихвайки се на мислите си, момчето си тръгва)
Водещ: Животът беше изпълнен с мир, радост, надежда, мечти и вяра в светлото бъдеще. На сцената излизат деца с цветни балони. На всяка топка са изписани думите: "СвЯТ", "РАДОСТ", "УСМИВКА", "НАДЕЖДА", "МЕЧТА", "БЪДЕЩЕ",
Водещ: Децата имаха мирно небе и ясно слънце над главите си. Те знаеха как да се забавляват и да се смеят. Бяха щастливи и с нетърпение очакваха утрешния ден.
Децата четат стихове.
1:
Днес съм много щастлив, Помирих се с по-малкия си брат. Донесох му подарък, Пет красиви яркимарки
2:
Много се радвам! Мурка я нямаше два дни... А,после се появи И донесе коте!
3:
Усмихвам се от радост, В крайна сметка тази неделя С мама сме на въртележката, Цял ден ще се возим!
4:
Родителите ми обещаха, А сега едва издържам, Че това лято, дори скоро, Ще отидем семейно на море!
5:
Днес ходихме в зоологическата градина! Имаше мечки, вълци, крокодили! Ах, колко чудесно си изкарахме! О, и татко ми подари кукла!
6:
Ще отидем при баба ми на село, Не ме мързи да бера ягоди, Ще отидем на риболов с дядо ми, Ех, този ден ще е по-хубав!
Музиката се променя на бавна и тъжна.
Водещ: Но мечтите и желанията на децата не бяха предопределени да се сбъднат. На следващия ден враговете нападнаха страната. Дойде жестока война, която унищожи всички... (Водещият се приближава до децата и пуска топки на свой ред, казвайки думи) ... Мир, радост, детски усмивки, надежда за щастливо утре, унищожени мечти за светло бъдеще .. .(Децата свеждат глави и си тръгват)
Ведуча: Целият съветски народ се вдигна да защити родната си земя. Представители на различни професии напрегнаха всичките си сили, за да помогнат в борбата срещу фашизма.
Под съответния музикален съпровод на сцената излизат представители на различни професии: ШИВАЧ (в престилка с ножица), НАСТРОЙВАЧ (в работни ръкавици с инструмент), ГОТВАЧ (в готварска шапка), МЕДИЦИНСКА СЕСТРА (в бяло). палто с чанта - комплект за първа помощ), пощальон (с чанта за предпочитане с писмо в ръка)
Шивач:
Машината се върти цял ден, И няма свободен момент. Всички модели са като копия, Ние шием войнишки шинели! Панталони, пилотски сако, гимнастик, О, колко от тях са направени! Нека войниците побързат, Зли фашистище преодолее!
Струг:
Ние сме при машината ден и нощ, Да, нека работата не е лесна, Ние изобщо не знаем мир: Винаги пускаме оръжията си. За да бъдат нашите войници смели , Влезте в битката с врага безстрашно . За да победите фашистите, И да върнете света по-бързо!
Гответе:
Нашите в гарнизоните не са малко, Приготвят каши и чорби, За да имат войниците сили, Да вкарат вражеския отряд във врата! Пристигат колети от хората : Имат мас, захар, буркан мед... Пращат подаръци на защитниците Като част от домашния уют...
Медицинска сестра:
В болници ли сме или на фронта, Ние сме пълни с участие и грижи. Ще лекуваме рани, ще превържем, И ще кажем утешителна дума. Ще дадем сила и умения За тяхното здраве - изцеления! Колко войници вече избягаха, От ръцете на медицински сестри и медицински сестри!
Пощальон:
Нашата професия е не по-малко важна, Тя дава надежда, лекува души. Когато пристигне дългоочакваното писмо! О, колко сълзи проля! Листът беше силно прегърнат, С вълнение, притиснато в сърцето. Семейството да знае: жив, здрав, скъп! Войниците да знаят: чакат те у дома! Представителите на професията си тръгват .
Свири песен.
Песента "Стани, огромна страна!"
Водещ: Животът напълно се промени. Сякаш покри градовете, селата и родната ни земя с черно одеяло. Вече не се чуваше безгрижният детски смях... Нямаше забавление и радост... хората мечтаеха само тези ужасни времена да свършат. Излизат деца. Облечени са със стари палта, скъсани якета, които не стават, увити в носни кърпи. В ръцете си вместо топки държат черни гарвани на пръчки. Всяка врана има надпис.
- 1 "Тъга":
Сякаш слънцето е избледняло от небето, Сякаш небето вече е черно, Ах, каквотова беше красив живот, Колко тъжен такъв епизод...
- 2 "Глад":
Без сладкиши, захар, дори чай, Искам да ям много през цялото време, Какво, сладкиши? Липсва ми хляб, Трябва ми парче... не, две...или шест...
- 3 "Страх":
Заспиваме под взривове на снаряди Различаваме къде има мини, гранати... Въпреки че търсим успокоение в съня, Но има и военен ужас да сънуваш...
- 4 "Сълзи":
Вчера нашата съседка плака, Мъжът й никога няма да дойде... Той служи на фронта в разузнаването, Животът му беше прекъснат от картечница. Виждам сълзи навсякъде! Той обеща, че сам няма да плаче, ще го направя. Но вчера един съсед Альоша, Беше случайно убит по време на бомбардировката...
- 5 "Отчаяние":
Свикнах с болести и мъка, Те вече са около нас като море! Не вярвам, че слънце ще изгрее, Че ще има пак щастливи деца!
- 6 "Сила":
Но въпреки стенанията ни, Безпокойството, страха и страданието, Ние намираме сили да живеем, И запазваме вярата в най-доброто...
Децата си тръгват.
Водещ: С настъпването на войната се промени не само животът на хората, но и техните мисли, характери, желания... Възпроизвежда се саундтракът на песента „Нежност“. Хората влизат на сцената около опашката. Техните "мисли" се чуват зад кадър.
Излиза тъжно момиче. Тя изтрива сълзите от бузите си.
Мисли на момичето: О, Василий, къде си? Жив ли си още? Още ли ме помниш, глупако? Как искам да видя очите ти, как искам да чуя смеха и шегите ти... О, война - война, колко живота си загубила вече! Колко връстници загинаха на фронта... Да беше жив Васил... Момичето си отива. Появява се жена с възли. Тя спира, сякаш си поема дъх и изтрива потта от лицето си.
Мисли на една жена: Колко боклуци са превзели и вече трудно се носят... Ето, глупако, защоаз ли съм Само за да се скрие от куршум и да не умре от глад... Той уби много приятели: понякога от болест, понякога от фрагмент от снаряд, понякога от глад... Е, сестра ми, Халочка се обади да живее с нея . Тя няма много резерви, но да се грижи за мен... (отива).
Войник с превързана глава изглежда залитащ. Той се държи настрани, като ранен. Мислите на момчето: ... Всички умряхме... фашистите са проклети ... И Льохи, и ... Андрюхи ... Но нищо.. , Ние все пак ще победим врага ... Победата ще бъде наша ... Само ако можехме да оцелеем ... (люлее се, идва).
Песен: „Нуждаем се от една победа“
Хост:
Така ден след ден минаха четири години, Така голяма част от хората легнаха ... Но силният дух и воля на нашия народ, Прогониха врага от земята безстрашно. И накрая, вик се издигна до небето: „Войната свърши! Победата дойде!"
(Водещият продължава да чете стихотворението, а на фона на сцената се появяват герои под съответния музикален съпровод: момиче посреща Васил с букет в ръце; жена с пълни торби отива в прегръдка със сестра си, момче – войник изтича да посрещне майка си)
Хората познаваха глад, болка, загуба, Не всички войници се върнаха у дома... Но тези, които се върнаха, бяха посрещнати с любов, Към мирен живот, нов живот!
Всички герои от програмата остават на сцената. Отново излизат деца, щастливи, усмихнати, празнично. В ръцете си държат хартиени гълъби на пръчки с надписи.
- 1 "Мир":
Толкова дълго чакаха тези радостни новини, Войната си отиде, не е на вратата. И пак мирното небе грее, И слънцето с лъчите си топли!
- 2 "Радост":
Каква радост живее в сърцето! И майка радостно прегръща всички! Моят баща се върна от фронта... Той е жив! Пак е у доманай-накрая!
- 3 "Мир":
Сърцето ми е толкова спокойно, добре е... Периодът на страх, ужас отмина... Ще спим спокойно нощем, И е забавно да играем навън.
- 4 "Сълзи":
Виждам сълзи навсякъде и навсякъде, Обещах си, че няма да плача, Брат ми се върна от войната и ме прегърна, Не можах да сдържа сълзите от щастие!
- 5 "Надежда":
Знам, утре ще се събудим спокойни, И ще се усмихнем на семейството и приятелите си. Ще мечтаем пак с надежда, И очакваме само щастие от бъдещето!
- 6 "Благодаря":
За мир, за радост, за победа, Ще благодарим, На войниците за тази смелост, Покланям ви се от дъното на сърцето си! Всички артисти и водещият се покланят на ветераните.
Водещ: Наздраве за вас, скъпи ветерани! Дълги и щастливи години живот. Ние помним, ценим вашия подвиг и се гордеем с вас! Уважаеми гости, поздравяваме ви за Великата победа! Нека над нас винаги е мирно небе и топло слънце от любов и разбирателство!
Те изпълняват песента: „Вечно да има слънце“.
Чуват се отделни поздравления за ветераните. Краят.
Сценарият е написан от Оксана Пантелеева-Едуш специално за сайта "Позитивна долина".