Здравейте, мили деца, уважаеми бащи и майки, баби и дядовци! Гледате ли хороскопа в навечерието на Нова година? Казват, че идващата 2020 г. е годината на белия метален плъх. Източните мъдреци казват, че този гризащ гризач ще ни донесе радост, богатство и семейно благополучие. Със сигурност ще бъде така, ако наистина го желаете!
В очакване на празника, нека ви представя два забавни скеча за животни за деца. Едната посвещаваме на Плъха, символ на 2020 г., а втората на Бика, талисмана на следващата 2021 г. Тези животни са толкова различни, но споделят една интересна история. Сега ще го разкажа в 3 изречения.
Когато всемогъщият Буда създава 12-годишния цикъл, той свиква всички животни на съвет. Тези животни, които се появиха първи, станаха вечни символи на източния хороскоп. Плъхът не искаше да отстъпи първенството на своите съседи и затова преплува реката, яздейки бика.
Така измамникът надхитри всички животни и пръв дойде при мъдрия Буда, последван от огромния бик. Божеството награди зверовете според заслугите им, давайки им водачество във вечния цикъл на времето.
А за смелост, интелигентност, изобретателност и сила посвещавам на Плъха и Бика добри хумористични изпълнения с дълбок смисъл.
Сцената за плъха "Cunning Rat Gruff"
На сцената е представена гора, чуват се звуците на природата, тъжен плъх с дълга опашка седи на камъче.
Груф: Ех, всички ме обиждат, крадат ми ядките и жълъдите. (Качва се на камък) А откъде да намеря запаси за зимата?
Крисениш гледа в далечината и въздъхва ентусиазирано.
Груф: Леле, далече расте огромен плодоносен дъб! Ще трябва да мина през тъмна гора, но ще стигна!
Под веселата песничка малкото плъхче тръгва бързо към приключенията, но тук от зад кулисите наднича рис.
Линкс: Усещам гомиризмата на плячка, нещо вкусно отива направо в лапите ми. Ох, ох, и толкова съм гладна, че коремчето ми тъжно тананика - Фър-фър, гур-гур! Тихо, тихо, храната е близо!
Груф спира и се опитва да прескочи потока. Рисът се примъква отзад, потупва го по рамото.
Плъхът се обръща, но веднага пада от страх.
Линкс: Здравей, скъпа. Как се казваш?
Груф: Здравей, рис. Аз... аз съм Груф.
Линкс: Гръф, значи. Какво? Не можете да прескочите потока? И не е нужно, вие също ще се удавите. Хайде да отидем при мен, ще те почерпя с нещо (ближе) вкусно.
Гръфтрепери и заеква: О, сп-пасибо, доб-брая рис, ама аз... отивам на чай. Отивам да пия чай...
Риснетърпеливо: На кого? при кого отиваш
Груф: За великана! Да, на гиганта. Той е мой приятел.
Рисътведнага отскача назад: Към кои други великани? Те не се срещат в нашата гора.
Груф: Как така? Не знаехте? Той е толкова ядосан, зъбат, а ноктите му са по-дълги от вашите зъби!
Рисът пада на земята и ахва уплашено.
Груф: И любимата му закуска е печен рис с хрупкава коричка! (Облизва) Трябва да се видим тук. Ще чакаш ли с мен?
Рисътскача: П-дай п-здравей на великана, плъх Р-груф! Време е да бягам!
Рисътбяга, плъхът се смее: Глупав рис. Не знае ли, че гиганти не съществуват?
Гръф стъпва на камъчета и прескача реката. Стига до горската гъсталака, събира цветя, чува крясъка на бухал. Мишката се крие в ужас зад едно дърво.
Момичев костюм за снежен костюм изтича на сцената: Уау, уау! (Кръжи около сцената) Е, добре, плъхче, не бой се. Махай се, няма да те нараня.
Груфнаднича: Да не лъжеш?
Бухалсе усмихва загадъчно: Не, как се казваш? Къдетопазиш ли пътя
Груф: Аз съм плъхът Груф. Отивам... на чай с моя приятел.
Бухалсе усмихва: Уау, уау! На един? И защо трябва да минавате през страшната гора? Изведнъж някой ще се опита да ви изяде? Да отидем при мен, хралупата не е далеч.
Бухалът хваща плъха за раменете и го тласка към къщата му. Гръф се обляга назад.
Груф: Не мога, бухал! Обещах великанка! (разплита се от лапите на птицата)
Бухалсе почесва по тила: Какво носиш? Някакъв гигант?
Gruffизобразява чудовище: И това! Той е грамаден, като дъб, космат като вълк, пръстите му са свити! Ще грабне всеки звяр на мига. А любимата му вечеря е яхния от бухал.
Бухале в шок, трепери: Лъжеш! Не вярвам!
Gruff: Искаш ли да се запознаеш с него? Трябва да се срещнем точно тук.
Бухал: Не-не! Имам това... неща! Отлетях!
Бухалът лети и се блъска в дърво по пътя, Груф се смее: Глупава сова! Няма великани! Крисениш излиза от гъсталака към голямото езеро. Чува съскане във водата. Змия се появява зад кулисите, скрива се зад плъха, хваща го за врата.
Змия: Здравейте, rats-from-ska. къде отиваш Абсолютно сам.
Груфпрошепна: Аз съм плъхът Гръф. Отивам да пия чай с моя приятел.
Змия: Наистина ли? Отдавна ли ходиш? можеш ли да си починеш (Мишката хваща по-силно, отваря широко уста, за да го изяде)
Gruffзадушава: Спри! Моят гигантски приятел ме чака!
Змиятаосвобождава плъха: Великан? Е, що за гигант е това?
Груф: Той е опасен и ужасяващ. Очите са червени, езикът е черен, шипове по целия гръб! За вечеря той яде вкусни пържени змии в сос от горски плодове. вкусно! Ще пиете ли чай с нас?
Змиясъска, клати глава: Не си струва! По-добре да се върна при себе си! До!
Груфпоглежда уплашената змия и се смее: Това е глупава змия! Няма гиганти!
Мишката продължава и накрая стига до огромен дъб. Той се кани да вечеря малко ядки, но чува глух удар зад себе си. Груф се обръща и вижда великана.
Плъхв шок: Великан?
Гиганте щастлив: Плъх! (Груф се опитва да избяга, но гигантът го настъпва по опашката) Обичам да похапвам сандвичи с гризачи. Сега ще те сложа на хляб, сол и...
Груф: Дръж се, великане! Не бързай! Не можете да изядете най-ужасния звяр в гората!
Великанътизрева силно: Какво говориш, хлапе? Кой се страхува от теб?
Груф: Аз съм плъхът Гръф! Всички животни бягат като ме видят. Не вярвайте? Да тръгваме, ще видите всичко сами.
Гигантси мисли: Е, добре, Груф. Давай и аз ще те последвам. Ако ме излъжеш, веднага ще те изям!
Гръф се връща по същия път. Великанът тропа шумно отзад. Първата, на която се натъкват, е същата змия. Той съска към Груф, напада, но вижда великана.
Груфспокойно: Здравей, змия. Как си?
Змияизпълзява и отговаря с тънък глас: Здравей, Груф. Всичко е наред. Минаваш, минаваш. Ще се видим отново! (Скрива се зад камъните).
Великанът поглежда изненадано плъха, те продължават. Великанът тропа по-тихо. Гладна сова лети до Груф, но вижда великана и пада от страх.
Груфсъс смях: Здравей, бухал! Как си? Няма ли да се поглезите с чай?
Бухалучтиво се покланя: Добър ден, Груф! Всичко е прекрасно. А чаят... свърши, ще отида до магазина.
Соваталети, изненаданият великан прошепва: Това е чудо!
Те отиват по-далеч. Великанът вече не тропа заплашително, а спокойно го следва. Изведнъж един рис напада мишката. Но като видя великана, с писъкбяга обратно в храстите.
Груф: Хей, Линкс. Какво не е наред?
Линкс: Извинявай, извинявай, Груф! Сетих се, че има спешни неща. Чао приятел!
Рисътбяга, а великанът се обръща към плъха: Изненада ме, малък Груф. И наистина цялата гора се страхува от теб. Но съм много гладен, така че все пак ще те изям.
Груфпотрива корема си: И аз не съм ял от много време. Знаете ли кое е любимото ми ястие? (Помахва великана с пръст, той се навежда, Гръф говори в ухото му) Великански пай!
Гигантътсе отдалечава на пръсти: О, сетих се, ютията ми не е изключена! Тоест чинията. Тоест сешоар. Ще бягам, плъх Груф, успех!
Гигантът избяга в ужас, докосвайки дърво. Много, много орехи падат от него. Груф взима лакомство, сяда на камъче и яде.
Груф: Ех, глупав великан. Ако мога да изям гигантска торта, шепа ядки ще ми е достатъчна! Звучи весела музика, актьорите се покланят. Публиката е доволна, аплодисменти.
Сцената "Мъдрият бик Борка"
На заден план звуците на фермата, музика, фермерът води бика на въже.
Лидер: Имало едно време един фермер на име Данило живял в малко село. Парцелът му беше малък, реколтата не беше достатъчна, за да изхрани семейството си. И така един ден фермерът събра последните си пари, за да купи млад бик от пазара.
Данилапотупва добитъка, впрягайки го в ралото, и нарежда: Браво, Борка, браво!
Лидер: Бикът се оказа силен и трудолюбив! Можеше да работи ден и нощ, от изгрев до залез. И сега нещата за Данило тръгнаха нагоре.
Фермер: Виж, Борка! Покълнали! (Посочва първите кълнове) Така ще берем реколтата, ще отидем на пазар и ще живеем охолно с вас, бе!
Боря тананика одобрително.
Лидер: Минаха години, фермата просперира. СегаДанило имаше всичко, за което мечтаеше. Веднъж един фермер отишъл на пазара и купил втори бик, по-младият Борки. Фермерът води друг бик при Борис.
Данила: Запознай се, приятелю! Това е вашият асистент. Двамата няма да скучаете и ще ви е по-лесно да работите. Впряга два бика, оре нива. Внезапно се чува смущаваща музика. Боря пада и диша тежко.
Лидер: За съжаление Боренка вече беше твърде стара за тежка работа.
Фермерът вдига бика, гали го по главата и той жално мяука.
Водещ: Данило разбра, че Борка вече не може да бъде принудена да работи. Време е да го пуснем.
Фермерътотвежда бика до края на гората, сваля въжето от врата му: сега си свободен, Боренка, вече не можеш да работиш. Огромен съм ти длъжник! Ако не беше вашата помощ, кой знае какво щеше да стане с мен! Пуснах те, приятелю. Върви си с мир.
Фермерът прегръща бика и си тръгва. Боря го следва, след което отива в гъстата гора.
Лидер: Бори беше тъжен без господар, но трябваше да започне нов живот. В гората бикът намерил поток, от който пиел вода, а до него празна пещера (можете да използвате палатка).
Бик: И свободата е добра! Изворна вода, сочна трева, топла пещера. Ще живея тук! Водещ: За една седмица Боря напълно свикна с него. Разхождах се из гората, почивах си, слушах птиците. Но никога преди не беше живял в гората, не знаеше колко хитри са дивите животни. И така един ден тя срещна бик, хитра лисица, Алиса!
Звучи музиката от "Розовата пантера", лисицата излиза при Борис.
Лисица: Хей, бик. Здравейте Нов ли си в гората?
Бик:Здравей, лисице. Вече не съм новак, всеки ден паса тук. Казвам се Борис.
Лисица: Аз съм Алис. Не знаех, че имам толкова хубав съсед. Сега ще го направимпознати, ще ми помогнете с домакинството, ще донесете вода, ще нацепите дърва за огрев, ще поправите колибата.
Биксе смее: Не, сестро лисице! Аз си направих, вземи брадвата и сам си нацепи дърва!
Лисицататропа с крак: Не смей да ме нагрубяваш! Вие сте глупак. Аз съм кралицата на тази гора! А ти си само домашен любимец и трябва да ми се подчиняваш.
Бикнастоява: Не ме наричай глупак, лисице. Ти не си кралица, а обикновен мошеник.
Лисица: Добре, добре, да видим. Настанихте се в пещерата, нали? (Обикаля Боря в кръг, махайки с опашка) Да не си помислихте, че тази пещера е чужда? Какво ще правиш, когато господарят се върне?
Бикзаплашва с рога: Да разберем! И отиваш за добро, за здраве.
Лисицата пръхти и бяга, Борка размишлява: Каквото и да е, права е. Пещерата е нечия къща. Може би вече ме следят! Тази нощ ще държа ухото си остро!
Лидер: На запад един вълк се връщаше от голям лов. Беше много уморен и ядосан. Хищникът се промъква в пещерата, но не вижда нищо в тъмното.
Лидер: Борис беше буден. Той внимателно следеше вълка. И тогава на ум му хрумна гениална идея.
Бикът говори на два гласа: — И ето го! - Мълчи, иначе ще ме изплашиш! — Да, но съм толкова гладен, че нямам търпение! — И казах, че някой непременно ще дойде. — Цяла вечеря и право в ръцете ти! Гениална идея - да устроите засада!
Лидер: Вълкът чу разговора и спря. Стана зъбато от само себе си. Реших, че е по-добре да не контактува с криещите се в пещерата.
Бикът продължи: - Е, защо спря? - Не знам. Бях уморен и гладен. Какво ще правим? - Да изскочим и да атакуваме. - На три! Време…. две….
Вълкът избягал в гората ужасен. Борис се зарадва и спокойно си легна да спи.
Лидер: Сутринталисицата срещна стария си приятел вълка.
Лисица: О, Вълко, скъпи, здравей. Защо не си в твоята пещера?
Вълксе прозява: Здравей, Алис. Някакви чудовища се настаниха там, едва си загубих краката!
Лисица: Какво правиш? Това е глупав бик. Да вземем въже и да го хванем, ще ни свърши работа. И ако откаже, ще го изядем.
Лидер: Вълкът помислил и се съгласил. Животните взеха въжето от двата края и отидоха в пещерата. Борис забеляза хищниците отдалеч и започна да мисли как да ги надхитри. Трябваше да се приближи до животните, самият Борис излезе да ги посрещне.
Лисица: Ха! Казах ти. Това е просто бик.
Bull: О, Алис, здравей. Все пак примамих глупав вълк! (Хищниците се споглеждат) Въпреки че обеща две. Е, нищо, да споделим едно, както се разбрахме.
Вълкгледа злобно Лисицата: Значи ти и тя заедно?!
Лисица: Не, какво си ти? Къде е видяно бикове да ядат вълци.
Бик: Спри да говориш, заведи го в пещерата. Гладен съм! (Навежда се да намушка).
Вълк: Жив няма да те дам! (Бяга, лисицата държи въжето и се влачи по сцената, публиката се смее).
Лидер: Вълкът забрави и въжетата, и пещерата. Той се втурна да бяга така, че петите на вълка заискряха. Остана
Борис живее в тази пещера, доволен и щастлив. А лисицата?
Паникьосаният вълк отново тича по сцената, лисицата пада и пълзи, става и отново пада. Децата се усмихват.
Лидер: Това е мястото, където приказката свършва. А моралът е следният: вземете пример от бика, запазете спокойствие във всяка ситуация и късметът ще бъде на ваша страна! Аплодисменти за актьорите!
Момчетата се покланят. Край.
Автор: Ирина Мамедова.
Уважаеми читатели!Изображенията, намерени в интернет, са публикувани на моя уебсайт. Ако вие стесобственик на авторските права на съдържанието, пишете на администратора (контакти в заглавката на сайта) и аз ще премахна снимката или ще оставя връзка към вашия ресурс. Благодаря за разбирането!