Поздрави на всички големи и малки интернет потребители! Много ми се иска да разсъждавам върху актуалната тема и да я разкрия в актуалните скечове „Децата и компютърът“.
Във всяко семейство всеки ден ще чувате едни и същи фрази: Дъще, излез от интернет, прави си уроците! Или, синко, остави таблета, иди да вземеш хляб! И в отговор - Е, мамо, сега съм зает, тогава...
Сцена #1: Мания – Аватария
10-12-годишна ученичка изтичва на сцената, хвърля раницата си в ъгъла и бърза към лаптопа си.
Момичето се събува и виси изнервени в социалните мрежи: Хайде зареждай по-бързо! Промо кодовете се разпространяват в Контакт.
Влиза майка: Настюша, у дома ли си?
Настясухо: Както виждате...
Майкачисти след дъщеря си: Не се е преоблекла, разхвърля неща! И тя не си изми ръцете!
Настямаха с ръка: Тогава...
Мама: Гладен ли си? Сготвих макарони и изпържих любимите ти банички. ще
Настяуморена: Не съм гладен...
Мама: И как са нещата в училище? Пак ли беше закъсал математикът?
Настя: Разбира се, казва тя, подхлъзнах се на тройки, защото изобщо не тренирам вкъщи.
Мама: Може би е добър математик, ти не отваряш книги, прекарваш цялото си време в игра.
Настя: Не разбираш, това не е игра - това е моят живот. Там съм красива, успяла, имам много приятели. А тук е пълен боклук.
Мамае разстроена: Тормозят ли те в училище?
Настя: Не, аз съм просто сива мишка и никой не иска да бъде приятел с мен.
Майката искаше да се приближи и да прегърне дъщеря си.
Настямаха с ръка:Мамо, не безпокой. Имам представяне в играта и след това среща. Сега най-важният момент е изборът на рокля. Искам да съм много красива!
Зад кулисите се звъни на вратата, мама си тръгва. Татко се появява на сцената, той дойде от работа.
Татко: Здравей, дъще!
Настя, въртейки очи: Здравей!
Татко: Пак ли си заседнал в играта?
Настя: И какво...
Татко: Това ли е вашата Avatar Mania?
Настя: Да, нищо не се е променило!
Татко: Е, може би този скитник, да отидем заедно на кафе, да пием сладолед.
Настятъжно: Нежелание!
За да спре разговора, момичето слага слушалки.
Излизаме на сцената майката: Виждаш ли какво става с детето?
Татко: Проблем! Нищо друго освен играта не е интересна!
Мама: Какво ще правим?
Татко: Има една идея! Но за да изпълня плана, имам нужда от телефона на Насти и два часа време.
Мама: Хм, и какъв е планът?
Татко: Извади ми телефона незабележимо, тогава ще ти кажа.
Мама намига на татко, обикаля сцената и вади телефона на дъщеря си от раницата си. Обръща се на пръсти.
Татковзема телефона, показва номерата: Виж, тук са съучениците на Настя.
Мама: Да, има три контакта.
Татко: И така, планът е такъв...(шепне нещо друго в ухото на мама).
Мамасе усмихва: Разбрано, всичко ще бъде направено, шефе!
Родителите си тръгват и Настя се потапя в играчката, танцува с невидимо момче.
Глас зад кадър– Минаха два часа!
Настясваля слушалките си: Чудя се къде са отишли предците. Отдавна никой не се занимава с въпроси.
Момичето обикаля сцената, гледа зад кулисите, свива рамене изненадано.
Настя: Може би родителите са изчезнали, както във филмите. Готино! Ще има още един сериал - OneУ дома!
Момичето решава отново да седне пред компютъра, но на вратата се звъни.
Настя отваря вратата, татко влиза с красива рокля и обувки.
Баща: Дъще, трябва спешно да се преоблечеш, защото имаме гости, които бързат.
Настяе изненадана: Тате, каква красива рокля. Точно като моя герой в играта. И обувки точно. Пробвам го... (щастлив, смее се)
Татко: Побързай!
Настя бяга с новините зад кулисите.
Въведете майка: И какво? Всичко получи ли се?
Татко: Да, още по-добре, справи ли се със задачата?
Мама: Е, мама може да върши всяка работа!
Настя излиза на сцената в луксозна рокля, публиката аплодира с възторг.
Зад кулисите отново се звъни на вратата.
Настя: Кой е това?
Родители: И това са вашите приятели!
Настя е изненадана, съученици се появяват на сцената с балони и цветя.
момчето Антонпристъпва напред: Мила Настя, ти си най-доброто момиче в класа! Не забравяйте, че миналата година бях начинаещ маниак и вие ми помогнахте да свикна с това и да повярвам в себе си. Оттогава искам да съм твой близък приятел, но съм твърде срамежлив, за да го кажа.
Настя е шокирана, покрива лицето си с ръце.
Момичето Варяпристъпва напред: Настюш, приеми този букет! Много си красива и искам да бъда като теб. Нека бъдем приятели и никога, никога да не се караме.
Настяпочти плаче: Това е много неочаквано, момчета. Благодаря ви, ще бъдем приятели, разбира се, до завършването. А може и по-дълго...
Мамавлиза с торта: А ето и почерпка! Сега ще пием чай заедно!
Настя прегръща съучениците си, след това родителите си. Всички заедно пеят и танцуват на песента на Фиксиков "Компютър".
Сцена #2: Семейство - баща, майка, син икомпютър
На сцената е стаята на 13-15-годишно момче - леглото не е оправено, нещата са разхвърляни. Момче с рошава коса играе динамична игра на компютъра.
Влиза мама: Пак ли седиш на компютъра? И стаята не е почистена!
Синът е недоволен, че те разсейват: Ще го изчистя!
Мама: Почисти!
Синът каза, аз ще го изчистя!
Мама: Така че го остави...
Син: Ще го изчистя със сигурност!
Мама: Кога?
Син: Сега...
Мама: И кога го имаш сега?
Син: Сега е сега!
Мама: А сега ще дръпна кабела от мрежата...
Син: И това е изнудване!
Мама: Вместо хиляда думи, просто стани и почисти!
Син, без да откъсва очи от монитора: Сега!
Мама: Това е, търпението ми се изчерпа, ще извадя щепсела от контакта.
Синът се изправя: Ами изнудвач...
Бързо оправя леглото, пъха нещата под леглото, под масата с краката си.
Мама е в шок: Това е чистене!
Син: Но нищо не се вижда...
Мама: Ти си голямо момче, но се държиш като дете.
Синът въздъхва, върти очи.
Мама: Научи ли си уроците?
Син: Нищо не ни питаха...
Мама: Покажи ми!
Синът, мъчейки се да стане от стола, оглежда стаята: А къде ми е куфарчето?
Мама: Където го хвърли, там лежи.
Човекът намира раница в далечния ъгъл на сцената, небрежно я влачи по пода.
Мама: Внимавай, ще го скъсаш! Всяко нещо струва пари, трябва да се отнасяте внимателно към него. Тук ще започнете да печелите сами, ще разберете.
Син гордо: И аз вече печеля...
Мама: Но как?
Синът изми колата на баща си и спечели 2500.
Майката: Млада жена! Само това не е доход, а нашият подарък за вашия рожден ден.
Синът отново върти очи: Е, благодаря...
Мама: Всичко, изключете компютъра! Отворете книги, тетрадки, учете уроци.
синКаза, че нищо не са ни питали.
Зад кулисите се звъни на вратата.
Мама: А ето го татко, сега ще му кажеш как не ти дават уроци в училище.
Син: Козовете изчезнаха!
Мама: Витяяя...
Татко влиза в стаята: Какво стана?
Мама: Той не прави уроци, прекарва цял ден пред компютъра.
Татко: Синко, хайде бързо на училище!
Момче: Сега ще го направя!
Татко: Направи го сега, а аз ще отида в кухнята.
Мама: Витяяяя
Татко: Какво от това?
Майка в отчаяние: Пазете сина си!
Татко: Добре! (разтваря вестника, ляга на дивана) Синко, знаеш ли колко съм учил и работил, за да стана управител на гараж?
Гай: Не знам, вероятно от дълго време.
Татко: Да, трябва да работиш усилено, за да постигнеш нещо в живота. Ето вие например какъв искате да станете?
Син: Сисадмин.
Татко: Кой е това?
Син: Това е, когато седите на компютъра по цял ден и ви плащат за това.
Татко: О, вече трябваше да си станал милионер...
Син с усмивка: Всичко ми предстои!
Татко: И какво става с уроците?
Син: Нищо не ни питаха.
Мама: Сега ще взема телефона и ще се обадя на съучениците си.
Син уморено: Няма нужда...
Мама: Дай ми телефона!
Син: Не!
Мама: Витяяяя
Татко: Дадох телефона на майка ми!
Синът неохотно протяга мобилния телефон, майката го подава на бащата.
Татко: Да... Кой е тук? Сутулий, Генка, Шарада - тези няма да се провалят. Момичетата трябва да се обадят, това е Олена Синичкина.
Татко иска да се обади, но Лена се обажда сама.
Татко: О, звярът тича при ловеца.
Син: Татко, върни го, лично е.
Татко се усмихва, протяга мобилния си телефон.
Момче: Здравей, Леон! Не, не седя, (шепне) те са тук.
Мама на татко: Чух, вече сме ги!
Син към родителите: И вие същоще подслушваш ли
Татко зад вестника: И ние не го сушим!
Синът отива в далечния ъгъл на сцената, казва тихо: Лон, нямах време да изтегля програмата, просто ще се регистрирам. Татко е над душата, а мама е по-скоро каша.
Мама: Тате, чух, че не даваш на сина си да диша, а мама е напълно луда.
Бащата е очарован от вестника: Какво, какво?
Син: Не, Леон, не мога да изляза с теб, няма пари...
Мама: Колкото ти трябва, ще ти дам, ако си напишеш домашното.
Син: 200
Майката: Не син, а разбойник! (Раздава парите) Побързайте за уроците си, тогава имате среща.
Синът се сбогува с момичето, отново се скрива зад монитора, бащата отива при вестника.
Мама: Е, какво ще правиш с тези мъже? (надвисва заплашително над сина си) За уроки! бързо! Витяя (обръща се към мъжа)
Татко излиза от зимен сън: Какво?
Мама: Кранът тече от три дни, кога ще го оправиш?
Татко: Сега!
Мама: Кога е сега?
Татко: Сега е сега!
Мама не понася приликата между татко и син, къса вестника и гони мъжа си в банята: Сега ще ти дам това!
Родителите бягат зад кулисите. Синът намига към залата и се скрива зад монитора. Публиката се смее и ръкопляска.
Край.
Автор: Ирина Мамедова.